Община Хаджидимово е разположена на територията на област Благоевград в югозападната част на страната, а едно от селата във въпросната община носи името Гайтаниново. Югоизточните склонове на Пирин планина не са единствената географска точка, която да подскаже на туристите къде точно се намира селото. За допълнителен ориентир може да послужи местност с историко – географско значение, която се нарича Мървашко. Само 19 км делят селото от град Гоце Делчев, а хумусно – карбонатните почви са преобладаващи за целия регион. Защитената местност Жингов бряг има такъв официален статут от 2012-та година, когато това е признато поради наличието на някои изключително редки и ценни видове. Сред тях например се открояват тризъбестият и обикновен салеп, славянското котенце и паяковидната пчелица. Местността Кулата е само на 4 км от селото и е пряко свързана с историята, която започва по тези места от епохата на желязото. Доказателство за това е намереният материал от керамика, а има и останки от запазена антична крепостна стена.
Жителите на няколко махали бягат по време на османското робство, за да намерят спасение от набезите на турците. Така те се заселват по тези места и възниква село Гайтаниново, което многократно се споменава в османски регистри от годините на 15-ти век. Магнеитовият пясък или още както е известен той – желязна руда – се добива в сравнително големи количества през 18-ти и 19-ти век в селото. В съседното село Тешово пък има пещи, където рудата се изнася с цел претопяване. Близо 500 декара е размерът на площта, заемана от пещите, а корита от каменни плочи и изкуствени корита служат за промиване на материала. Железарските работилници или още кузни използват рудата за изработката на различни материали. Сред тях например са конските подкови. Има и клинци, които впоследствие напускат работилниците и се изнасят за продан по пазарите на Солунския вилает. Сто и двадесет работилници работят активно за продуктите от желязо, като този процес продължава с усилени темпове до 1870-та година. Дюлгерският занаят намира добра почва за развитие, но първо по обем е именно железаро – ковачеството. В Драмско и вътрешната част на страната много дюлгери от селото отиват на сезонна работа.
Първите години на деветнадесети век са свързани с откриването на килийно училище и построяването на православния храм Свети Георги. 1839-та година е тази, през която възниква още една църква в Гайтаниново, наречена Свети Никола. Тя има дори часовник на камбанарията, а Георги Зимбилев през 1858-ма става първият даскал в откритото новобългарско школо. Новобългарската просвета е една от каузите, за която се обединява българското население, защото се преподава предимно на други езици. Жителите на селото не пропускат активно да участват в националните борби от това естество. Народният събор от шести декември 1869-та е свързан с отказа на населението от Цариградската патриаршия, като е проведена тържествена литургия. Спас Прокопов твърди, че точно през периода на 70-те години селото се превръща в просветно – образователен център, а той е заслужил възрожденски учител. Именно българското училище помага много в това отношение, а самите гърци определят мястото като свещеното свърталище на българите от този район.
